Основният обект в концепцията за дефиниция на „Място на стопанска дейност“ (МСД) е заложена в действащите Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. В тези международни спогодби  са записани правилата, по които се определя вида и постоянството на стопанските дейности, които предприятието трябва да извършва, преди те да могат да бъдат облагани с данъци в друга държава различна от държавата, където предприятието е установено.

Дефиницията за „постоянен обект“, както е определена в член 5 от примерната данъчна конвенция на ОИСР, изисква наличието на фиксирано място на стопанска дейност. Това показва наличието на съоръжение с определена степен на трайност.

Интернет промени традиционния международен бизнес модел. Вече не е необходимо предприемачът или неговите служители, агенти, клонове или посредници да се намират в държавата, в която се извършва бизнесът. Ясно е, че интернет преодолява традиционните ограничения на физическото присъствие в държавата, където е установено дружеството при извършване на бизнес. Това представлява предизвикателство, когато става въпрос за определяне на „място на стопанска дейност“, тъй като тестът се основава на физическо присъствие на субект в държава различна от държавата, където дружеството е установено.

Използването за електронна търговия на компютърно оборудване, разположено в България, собственост на чуждестранно предприятие представлява ли за него място на стопанска дейност в страната ни?

За да изясним въпроса ще си послужим с конкретен пример:

Чуждестранен предприемач притежава уеб сайт. Той сам по себе си е комбинация от софтуер и електронни данни, и не е имот. Сървърът, на който се съхранява уеб сайтът и чрез който той е достъпен, е част от оборудването, имащо физическо местоположение и това местоположение може по този начин да представлява „място на стопанска дейност“ за дружеството, което управлява този сървър. Сървърът се намира в България. Само ако дружеството притежава и управлява сървъра, на който се съхранява и използва уеб сайта, то мястото на което се намира този сървър може да представлява постоянен обект за него и да формира „място на стопанска дейност“. В случай, че сървърът е с фиксирано място в България и чуждестранното дружество няма възможност да го мести за дълъг период от време тези условия предполагат наличие на „място на стопанска дейност“ в България.

Как можем да докажем, че целият бизнес на чуждестранния предприемач се извършва от България, където е разположен сървъра?

Използваното оборудване с местоположение в България не изисква персонала на чуждестранния предприемач да бъде непосредствено на територията на България, за да работи с него. Този факт е специфичен за електронната търговия. В случаят липсата на персонал, който да работи в България не е достатъчен критерий за да определим наличие или липса на „място на стопанска дейност“.

От изключително значение за определяне на обекта като постоянен са дейностите, които са подготвителни или спомагателни, извършвани от дружеството. Това са:

– осигуряване на комуникационна връзка – подобно на телефонна линия – между доставчици и

клиенти;

– рекламиране на стоки или услуги;

– предаване на информация чрез огледален сървър за целите на сигурността и ефективността;

– събиране на пазарни данни за предприятието;

– предоставяне на информация.

Когато те представляват значителна част от бизнес дейността на дружеството, осъществявана с конкретното компютърно оборудване, неговото местоположение е фактор за определяне на „място на стопанска дейност“.

Ако тези дейности са само подготвителни или спомагателни за бизнеса с продажба на стоки чрез интернет, местоположението не представлява „място на стопанска дейност“.

Пример за това е когато местоположението се използва за работа на сървър, който хоства уеб сайт, и какъвто е най-честият случай се използва изключително за реклама, излагане на каталог с продукти или предоставяне на информация на потенциални клиенти.

Ако обаче типичните функции, свързани с продажбата на стоките са извършени на това място, то тези дейности не могат да се считат само за подготвителни или спомагателни.

Пример за това е когато сключването на договора с клиента, обработката на плащането и доставката на стоките се извършват автоматично чрез оборудването, разположено там. В този случай за чуждестранния предприемач се формира „място на стопанска дейност“ в България.

снимка: istock