Пандемията COVID-19 принуди много хора да се върнат в България за определен период от време и да полагат дистанционно труд за своя чуждестранен работодател.

Тук е мястото на въпросът дали осъществяването на дейност по този начин предполага формиране на място на стопанска дейност на чуждестранния работодател в България.

Домът на българският служител, използван за офис представлява ли място на стопанска дейност за чуждестранния работодател в България?

Не можем машинално да правим заключение, че местоположението на домашния офис на българския служител е на разположение на неговия чуждестранен работодател, просто защото се използва от физическото лице, което работи за предприятието.

За да бъде домашният офис място, което е на разположение на чуждестранното предприятие трябва да са налице определени факти и обстоятелства.

Мястото на стопанска дейност

трябва да има определена времева продължителност и да бъде на разположение на чуждестранното дружество, за да се приеме, че то е „определено място на дейност, чрез което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие“ съгласно дефиницията на чл. 5, ал. 1 от Модела на данъчна спогодба на ОИСР.

В голяма част от случаите извършването на стопанската дейност на чуждестранното дружество от дома на негов служител – български гражданин е за конкретен кратък период или случайно. В този случай домът няма да се счита за място на разположение на чуждестранното дружество.

Ако обаче домашният офис се използва непрекъснато за извършване на стопанската дейност на чуждестранния работодател и от фактите и обстоятелствата е ясно, че той изисква от лицето да използва това местоположение за извършване на бизнеса си, може да се приеме, че домашният офис е на разположение на предприятието.
Пример за това е когато чуждестранният работодател не предоставя офис на българския си служител при обстоятелства, при които естеството на заетостта очевидно изисква офис.

Специално във връзка с въздействието на COVID-19 пандемията върху Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) е необходимо да вземем в предвид, че служителите, които остават вкъщи, за да работят дистанционно, обикновено го правят в резултат на извънредни правителствени мерки и разпореждания, ограничения в пътуванията, мерки по опазване на общественото здраве и т.н. Всичко изброено като причина се разбира като форсмажорни обстоятелства, а не прищявка на чуждестранното дружество.

Поради този факт и като се вземе предвид специалното естество на COVID-19 кризата, дистанционната работа от вкъщи (т. нар. домашен офис) не би създала място на стопанска дейност за чуждестранните дружества.

Това е така, защото липсва продължителност и защото, с изключение на този служител, дружеството няма достъп и контрол над домашния офис. Обичайно дружествата осигуряват офис, който да е на разположение на техните служители, а не обратното.

В действителност са възможни и ситуации, при които използването на домашният офис да е предпоставка за формирането на място на стопанска дейност за чуждестранното юридическо лице. Такива може да са например случаите, когато управителят на чуждестранното юридическо лице, който е и основният служител, осъществява дейността на дружеството от своя дом в другата държава. Фактически там той взима важните решения за дейността на дружеството, провежда срещи с клиенти, сключва договори от името на дружеството, извършва услуги от името на дружеството и т.н. Макар между дружеството и управителя да няма сключен договор за ползването на дома на управителя като офис на дружеството, в действителност той е на разположение на дружеството и е основното място, от което се извършва дейността му.