Финансовият отчет на всяко дружество е огледало за неговото финансово състояние. Той е източник на информация дали фирмата има способност да се развива стабилно, постоянно. Представлява оценка на резултатите и степента на възвръщаемост на инвестициите.

Финансовият отчет на всяко дружество, което се занимава с търговска, промишлена, финансова или друга подобна дейност, е съставен от следните части:

1. Счетоводен баланс;
2. Отчет за приходите и разходите;
3. Отчет за собствения капитал;
4. Отчет за паричните потоци;
5. Приложение.

Първото нещо, което правим когато счетоводителят ни представи финансовия отчет е да погледнем печалбата и приходите за отчетния период. Тази информация намираме в Отчета за приходите и разходите.

Печалбата е разликата между реализираните приходи и направените разходи от дружеството

Размерът й ни показва с какъв успех сме работили през годината. Сравнението й с величината за предходната година ни дава информация за размера на ръста или спада в резултата от дейността. Тук идва моментът на анализиране на състоянието, така че да подобрим възможностите си за печалба и да избегнем евентуални рискове в бъдеще.

Приходите или оборотът, който сме успяли да реализираме през годината е стойностния размер на продадените количества стоки и услуги. В почти всички случаи, за да осъществим тези продажби сме извършили и множество разходи. Една част от тях ни е известна като разходи, които са с постоянен характер и не зависят от обема на продажбите. Точно тези фиксирани разходи за нас са от особено голямо значение. Това са разходите за наем на склад, офис, техника, разходите за ток, вода, ТЕЦ, телефон, интернет, разходите за счетоводни услуги, заплати. Без значение дали сме продали 1000 броя от дадена стока или само 10, или въобще не сме, тези разходи са сигурни за дружеството. Те са неизменни и не зависят от обема на продажбите. Когато размерът им е прекалено голям спрямо реализирания оборот това е индикация за нас. Налага се да помислим и да направим промяна, за да избегнем риска за бизнеса ни. В същото време е възможност да потърсим по-изгодно финансово решение за замяна на конкретни постоянни разходи.

Реализирането на голяма сума приход не винаги означава, че сме постигнали и голям размер на печалба. Тук е мястото да разграничим брутната от нетната печалба. Първата е разлика между сумата на приходите от дейността и себестойността на продадените изделия. Размерът й пряко зависи от величината на себестойността. Тя пък включва всички разходи за производство, покупка, транспорт. За дружество, което се занимава основно с търговия със стоки, себестойността на стоките е сбор от покупна цена и транспорт. Като разделим брутната печалба с приходите виждаме какъв е размера на брутния марж, с който сме приключили финансовата година. Тази информация ни подсказва имаме ли вече възникнал проблем и ни насочва към възможности за справяне с него.

Следващият много важен за нас елемент от

Отчета за приходите и разходите

е чистата печалба на дружеството. Тя се получава като от приходите освен себестойността извадим и останалите разходи, които фиксирахме като неизменни. Така получената величина разделяме с приходите и виждаме какъв е размера на нетния марж, с който сме приключили финансовата година. На всеки 1 000 лева приход ясно виждаме колко лева е нашата чиста печалба. Бързо и лесно достигаме до изводи дали е наложително да направим промени и точно какви да са те, за да работим по-успешно, избягвайки ненужни рискове и използвайки всички възможности.

Прочетете и следващата част на статията, в която ще разгледаме какви възможности за промяна и елиминиране на риска за бизнеса ни предоставя информацията в Счетоводния баланс и в Отчета за паричните потоци.