От счетоводно дружество „Еврокаунт Консулт“ продължаваме с останалите 4 характеристики и силни страни на мениджърите, които им помагат да работят по време на криза.

5. Фокус върху постиженията и резултата.

Именно в криза мениджърите „залепват“ на стратегиите и не обръщат внимание на тактиката за постигане на целите. Това е една от причините за неуспехите на стратегията по време на криза. Фокусът върху резултата – това е желанието на мениджъра да постигне конкретен качествен или количествен резултат от действията, това е работа по нещо не в името на процеса, а в името на постигането на конкретни цели. В трудни ситуации на човек може да му убягват, а способността за вземане на решения се „размива“ поради стрес, така че дори самото фокусиране върху целта е важно за постигането ѝ. По този начин мениджърът в криза трябва постоянно да държи пред очите си целта на дейността на компанията и резултатите, които трябва да бъдат постигнати, дори ако те са много по-ниски от „преди кризата“. Важно е те да бъдат измерими и конкретни.

6. Комбинация от теоретично и практическо мислене.

Теоретичното мислене е познаването на законите и правилата в дадената област, а практическото мислене на мениджъра е пряко свързано с решаването на реални проблеми, то е конкретно, а не абстрактно. Практическото мислене на мениджъра не е насочено към правилното и безупречно „решение като цяло“, а към решение, което е оптимално и реално за определен случай. Правилността на мисленето на мениджъра непрекъснато се проверява от практиката, което позволява да се направят корекции в действията. В кризисни ситуации ефективността на мениджърите се повишава, ако умело съчетават теоретичното и практическото мислене. Успехът в работата идва от синтеза на теоретични изводи и концепции с практически действия. Уместно е да се спомене, че използването на теории и концепции в работата на мениджъра разширяват неговия набор от инструменти за вземане на решения и води до положителни резултати в практиката.

7. Воля и решителност.

Волята е способността на човек да полага усилия толкова дълго, колкото е необходимо. Тя регулира емоциите на човека, ограничава действията или дава желания импулс. Решителността е едно от волевите качества на личността, способността на мениджъра да взема отговорни решения и да ги реализира постоянно в действия. Това е качество, което се проявява при вземането на решения. То се изразява в бързината и увереността, с която се взема решението, твърдостта, с която се поддържа, липсата на колебания. В трудни ситуации волята и решителността са основата на управленската дейност, защото едно от основните умения на ръководителя е способността да взема управленски решения. Самата решителност може да бъде два вида: импулсивна и обмислена. Импулсивна означава превес на чувствата и емоциите над интелигентни, аналитични процеси в процеса на вземане на решения, една обмислена решителност – напротив, доминират интелигентни, аналитични процеси над емоциите. Въпреки това, мениджърът в продължителни стресови ситуации се нуждае от засилване на друго волево качество на личността – постоянството. Постоянството се проявява в запазването на енергията за дълъг период въпреки трудностите и препятствията. То дава възможност на мениджъра да се бори за изпълнението на взетото решение. Чрез решителност и постоянство мениджърът може постоянно, въпреки препятствията, да доведе започнатите дела до планирания резултат. Това е важно при справянето със социалните промени в компанията в криза, при въвеждането на нови технологии в производството, при преминаването към нова стратегия и тактика.

8. Трансформационно лидерство.

Това е лидерство чрез развитие на служителите на компанията, чрез стимулиране на интелектуалното им разкриване чрез вдъхновение на хората да постигат цели и да решават задачи. Трансформационният лидер е харизматичен, мотивира служителите да постигнат резултатите, които компанията очаква от тях. Такъв мениджър-лидер се стреми да стане модел за подражание на служителите, той непрекъснато се развива и преминава през процес на самоусъвършенстване и размисъл. Той създава на служителите визия за бъдещето, поставя високи цели и мотивира персонала да ги постигне, като същевременно демонстрира постоянство и решителност. В ситуация на криза компанията се нуждае от такъв мениджър, който трансформира целите на компанията в лични цели и ценности на служителите. Така се постига ефектът на повишена енергия, целенасоченост в компанията, която преодолява препятствията на кризата. Опитът показва, че такива лидери са рядкост, трудно е да станеш такъв лидер, някои изследователи смятат, че такъв просто се раждаш.

Това са личностните характеристики, които помагат на мениджърите да работят в криза, осигуряват устойчивостта и оцеляването на компанията в трудни условия.

Но има и управленски действия, инструменти, които допринасят за ефективната работа на предприятието, компанията. Нека се съсредоточим върху двете най-важни.

Системен мониторинг, оценка и контрол на дейността на фирмата.

Мониторинг е специално организирано систематично наблюдение на процесите, обектите. Оценката е определянето на степента на постигане на целта, съответствието на обекта с приетия критерий, образец или норма. Ако мониторингът е описание, оценката е анализ и контролът е процесът на постигане на целите на организацията. Тя представлява система за наблюдение и проверка на съответствието на процеса на функциониране на управляваната подсистема с взетите решения, както и разработването на определени действия. Контролът обединява, „затваря“ цялата верига на мониторинг, оценка. Всичко това е възможно само когато компанията има цели. Да се извършва мониторинг, оценка и контрол системно в криза е трудно, тъй като мениджърите в трудни ситуации забравят за системните инструменти, които, както е доказано на практика, гарантират безопасността на организацията.

Баланс между ролята на изпълнителя и ръководителя.

В трудни условия мениджърите често играят ролята на изпълнители, забравяйки ролята на ръководител. Това се дължи на няколко причини:

• в случай на трудности мениджърът смята, че може по-добре от изпълнителя да се справи със задачата;
• неопитен мениджър в трудни ситуации е трудно да се задържи в ролята на ръководител;
• се съмнява в това, което той прави като мениджър, какви решения да вземе, на какво да даде приоритет.

Изземвайки ролята на изпълнител, мениджърът не може да погледне ситуацията „отгоре“, да анализира целия поток от информация и да вземе оптимални управленски решения и то тогава, когато персоналът в криза чака от управителя не просто изпълнение на тактически задачи, а търсене на нови стратегии, идеи, цели, алтернативни решения. Следователно, постигането на баланс между тактиката и стратегията, между ролите на изпълнителя и ръководителя носи бонуси на мениджъра в трудни времена.

Компаниите, чиито мениджъри не са се справили с натиска на кризата, могат да бъдат разпознати по следните признаци:

• повишена агресивност на мениджърите на всички нива и сред обикновените служители, работници;
• повишена тревожност на всички служители;
• поведенческа и интелектуална пасивност на персонала;
• дезориентация за цели и задачи.

Кризисните ситуации показват, че ръководителят, мениджърът може да избере една от две стратегии: или да се превърне в заложник на икономически дисбаланси и всъщност да спре да управлява фирмата, или да осъзнае своите личностни и организационни ресурси, гъвкавост, да пренареди стратегии, да интегрира персонала в тези процеси и да управлява компанията в сложна обстановка.

Описаните по-горе личностни характеристики и управленски действия се проявяват най-ярко сред мениджърите в криза. Това далеч не е изчерпателен списък, но е достатъчен, за да задържи компанията на повърхността.

Разбери и първите 4 силни черти на мениджъра по време на криза в първа част на статията!