Думата „криза“ (от старогръцки crisis) означава „решителен момент, повратна точка, прелом“. Кризата за мениджърите е повратна точка в тяхната дейност, проверка на силата на управленската им гъвкавост и способността бързо да вземат адекватни решения, да прилагат промени в предприятието, фирмата. Промените са неизбежни и в трудни икономически ситуации те се изискват от всички звена: финансови, маркетингови, оперативни, отдели за управление на персонала и информацията.

Психолозите понякога провеждат такъв експеримент: за да се проявят определени личностни качества, човек се поставя в екстремни, стресови условия или ситуации, провокира се за определени реакции. Обикновено кризите нарушават обичайния ход на живот, донасят несигурност и хаос в работата. Основното въздействие на кризата е:

• дезорганизира обикновения човешки живот;
• кризата изисква преосмисляне на предишната работа и преориентиране на
• целите, реорганизиране на взаимодействието с хората;
• криза – „повратна точка“, след която вече е невъзможно да се промени
• решението и да се върнем назад;
• дава на бъдещето несигурност;
• кризата носи стрес, оказва натиск върху дейността.

Всичко това се отразява и на работата на мениджъра, на количествените и качествените показатели за ефективност, а също така се отразява на ефективността и производителността на останалите служители на фирмата: мениджърът е „огледало“ за персонала, персоналът – „огледало“ за самия мениджър.

В извънредни, стресови ситуации поведението на хората може да бъде разделено на два вида: възниква „синдром на лъва“ или „синдром на заека“. „Синдромът на лъва“ се проявява с това, че при стрес човек произвежда голямо количество адреналин и има повишена готовност за сложни ситуации, за опасности. Човек се активира и вътрешните му резерви се отварят, за да се измъкне от стреса. При „синдрома на заека “ човек застива, в резултат на което дейността му става напълно парализирана. По този начин, дори от първоначалните реакции към кризата като стреса зависи по-нататъшното проявление на силните и слабите страни на мениджърите.

От счетоводно дружество „Еврокаунт Сървисис“ ще разгледаме характеристиките и силните страни на мениджърите, които им помагат да работят по време на криза.

1. Увереност в себе си, висока самооценка.

Това е психологическа категория, според която мениджъра оценява себе си, своите възможности, способности, качества и място сред другите хора. Самочувствието, самооценката е важен регулатор на човешкото поведение. Връзката на мениджъра с други хора, критичното възприемане на собствените неуспехи и успехи зависят от нивото му. Това не е постоянен елемент, той е динамичен. В основата на динамиката на самочувствието има много фактори: ценностите на човека, нивото на претенциите, миналите успехи или неуспехи в работата и в живота, собствената оценка за неговите действия и качества. Въпреки че самооценката е до голяма степен субективна, тази субективност води човека до избора на определени цели и начини за постигането им. Самоувереността дава възможност на мениджърите да се справят с трудностите в кризата.

2. Гъвкавост на мисленето и поведението.

Това е способността на мениджъра бързо да превключва към нови методи и механизми за постигане на целите, преодоляване на стереотипното и шаблонността в решаването на задачи, способност да преосмисли поведението си и да действа по различен начин в различни ситуации (т.е. адаптивност, способност да се приспособява към външните условия). Гъвкавостта на мисленето влияе върху самочувствието и обратно. В трудни ситуации мениджърът трябва да прояви гъвкавост, тъй като всеки стрес се характеризира с бърза промяна на събитията и бързината на реакциите на мениджъра към променящата се ситуация може да бъде ключът към оцеляването в кризата. От способността на мениджъра да превключва бързо от един начин за решаване на проблема в друг, способността да се адаптира в динамично променящия се пазар, зависи и ефективността на неговата работа. Въпреки това, екстремните прояви на всяко качество затрудняват ефективната работа, а гъвкавостта не е изключение: твърде високата гъвкавост, преминаваща в импулсивност, непостоянство, причинява хаос в целеполагането, планирането, установяването на взаимоотношения с хората. Това не винаги е плюс по време на криза.

3. Рефлексия (от reflexio – обръщане назад).

Това е разбирането, осмислянето на собствените си действия, тяхната причинно-следствена връзка, себепознанието. Това е обръщането на човек към себе си, към неговата личност, към собствените му ценности, интереси, мотиви, емоции, действия, към своето знание или състояние. Рефлексията дава възможност на мениджъра да спре и да анализира действията, мотивите, емоциите си.

Защо е нужен такъв анализ? Той кара мениджъра да поддържа контакт с реалността, да разбере какво точно прави, за да постигне някаква цел, което от своя страна позволява навременна реакция към събитията във външния и вътрешния свят. Също така позволява на мениджъра да следи собствените си емоции, да ги управлява и да ги сведе до минимум при вземането на рационални решения. Рефлексията е един вид анализ и доклад за собствените действия и чувства, които мениджърът може да упражнява ежедневно. Тя помага на мениджъра да улови нюансите и мотивите на поведението в различни ситуации. Познавайки себе си, мениджърът уверено използва силните си страни и идентифицира слабите. Благодарение на рефлексията той е в състояние да се учи от грешките си и да „не стъпва на същите мини“. С рефлексията мениджърът се научава да оценява и анализира поведението на хората, свързани с него: „Опознай себе си, за да опознаеш и другите“.

4. Аналитично мислене – способността на човек да анализира явления, събития, факти, действия.

Анализът е умственото разделяне на даден обект, феномен на части. С помощта на анализа човек изолира от много факти и събития това, което е от съществено значение в момента. Анализът е неразривно свързан със синтеза. Синтезът е обединяване на данни, отделени при анализа на компоненти и явления, съотнесени към проблема, за да се разреши. Мениджър, който е в състояние качествено да анализира и синтезира, да разсъждава по същността на ситуацията, проблема, задачата, взема по-адекватни, ефективни управленски решения.

Често за разсъждения и размисъл върху ситуациите мениджърите нямат време, и това води до прибързани решения, стереотипни, шаблонни пътища за изпълнението на задачите, просто копиране на действията на други мениджъри. Отсъствието на анализ се усложнява от спешността и постоянния стрес в ситуации, когато емоциите и чувствата пречат на вземането на рационални решения. Освен това, в ситуация на стрес, първо се намалява ефективността на мисловните, интелектуални функции, а после на всички останали. Следователно, винаги си оставяйте време да анализирате ситуацията, правете паузи.

Разберете и останалите 4 силни черти на мениджъра по време на криза във втората част на статията!