Видове ценови стратегии на предприятието

Ценовата стратегия на фирмата, компанията има за цел да установи възможното ниво, посока, скорост и периодичност на промените в цените в съответствие с пазарните цели на фирмата и промените в пазарната конюнктура. Производителите на практика използват голямо разнообразие от стратегии за ценообразуване за ефективно правене на бизнес в зависимост от условията на промяна на средата на предприятието. За тяхната класификация могат да бъдат идентифицирани критерии като: нивото на цените на новите стоки на компанията; степента на промяна на цените на продуктите; отношението към конкурентите; принципите на стоковата и покупателната диференциация.

От счетоводно дружество ЕВРОКАУНТ КОНСУЛТ ще разгледаме същността на различните стратегии по-подробно.

1.Ценова стратегия „обиране на каймака“

Краткосрочно конюнктурно завишаване на цените на продукта, услугата. В същото време предприятието-продавач или производителят си поставят за цел максимум печалба. Подобна стратегия ще бъде ефективна, ако фирмата е в състояние да разработи и представи на пазара принципно нов, без аналози на пазара продукт, стока или услуга с повишено търсене, нееластично търсене, патентован продукт, продукт с високо и постоянно повишаващо се (с цел предпазване на производството от конкуренти) качество с по-кратък цикъл на живот. Купувачите на този продукт обикновено не са особено чувствителни към цената му, тъй като те желаят да притежават най-новия или особено моден продукт.

Основното предимство на тази ценова стратегия е, че тя позволява на организацията за кратък период от време да възстанови всички разходи за разработване и популяризиране на този продукт. Има обаче и недостатък на тази стратегия, и той се състои в това, че високите нива на цените, които обещават високо ниво на печалба, могат да привлекат на конкретния пазар, ниша конкуренти, при това да се стеснят позициите на фирмата на пазара и да не ѝ позволят да се закрепи на него.

2.Ценова стратегия „на проникване“

Предполага значително подценяване на цените на стоките, услугите, предлагани от фирмата. В същото време компанията или производителя се стреми възможно най-бързо да обхване значителен масов пазар, разполагайки с големи производствени мощности, способни да задоволят повишеното (поради ниските цени) търсене. Такава ценова стратегия е ефективна, ако компанията е успяла да разработи продукт с широко потребление, разпознаваем и все още няма заместители (условия, осигуряващи възможност за по-нататъшно повишаване на цените). Този продукт трябва да бъде насочен към купувач с нисък или среден доход, да бъде чувствителен към цената на предлагания продукт или услуга.

Едно от предимствата на въпросната стратегия е, че ниската цена на продукта, въпреки масовостта на производството, може да отблъсне потенциалните конкуренти и да даде време на компанията да консолидира позициите си на избрания от нея пазар.

Недостатъкът на тази стратегия може да се разглежда като проблем за по-нататъшно повишаване на цената на продукта при запазване на размера на завоювания пазар.

3.Стратегия на средните пазарни цени

Заключава се в производство и пускане на пазара на нови стоки, услуги на средна цена. Тази стратегия предполага производството на стандартизирани стоки с широко потребление с нормален жизнен цикъл и ориентирана към купувача със средни доходи и чувствителен към цената на стоките.

Основното предимство на тази стратегия е относително спокойната конкурентна ситуация на пазара. Недостатъкът на стратегията включва трудности при идентифицирането на продукта, услугата на компанията от потребителите/купувачите.

4.Стратегия на „стабилни цени“

Целта е да се запази установеното ценово ниво, независимо от промените в пазарните обстоятелства. Този подход е ефективен, ако компанията има постоянни крупни купувачи (на едро), за които е важно постоянното ниво на цените. В този случай самият продукт ще се характеризира като престижен и скъп.

Предимството на тази стратегия е възможността за получаване на висока относителна печалба от единица стока, поради нейните специфични характеристики. Основният недостатък на тази ценова стратегия е, че компанията трябва да има постоянен запас за намаляване на разходите, като същевременно запазва предишното ниво на качество.

5.Стратегия на „плъзгащата се падаща цена“ или на „цена до изчерпване“

Включва стъпка по стъпка намаляване на цените след максимално насищане на избрания пазар / пазарен сегмент. Фирмата производител преследва целта за разширяване или по-нататъшно завоюване на пазара. Подобен подход може да бъде ефективен, ако стоката е насочена към масовия потребител със средни доходи, а самият продукт се характеризира като актуален, модерен и използван от лидери на общественото мнение (инфлуенсъри), а фирмата-производител разполага с възможност за увеличаване на обема на производство на дадения продукт, при това често може да прави промени в технологията за производство.

Основното предимство на тази стратегия е възможността на компанията периодично да разширява пазара за продажба на продукти за сметка на купувачите с все по-ниски доходи и по този начин да увеличи обема на продажбите си.

Не забравяйте да прочетете и останалите 5 ценови стратегии във втората част на статията в блога на ЕВРОКАУНТ КОНСУЛТ!